Моята история арх. Пантелей Марински

Аз съм Пантелей Марински и ще ви разкажа малко повече за себе си и нетрадиционната комбинация между двете ми професии. Архитектурата е моя страст още от 7-ми клас, а именно от момента, в който преподавателката ни по рисуване, след един пленер, разгърна пред мен някаква книга,чието съдържание бе изпълнено с архитектурни проекти. От онзи ден животът ми бе променен и аз, онова малко момченце, знаех какъв искам да стана, когато порасна. Така започна пътят, по който и до ден днешен с усмивка, и голяма благодарност към г-жа Александрова вървя. През годините,  постигайки целите си в това направление, при ново запознанство хората някак избързваха с предположението си относно професионалното ми направление и казваха:

“Ти сигурно си модел?!”. Отнасях тези им коментари към добрия външен вид, който винаги съм се старал да поддържам, защото като човек, занимаващ се с изкуството “Архитектура”, вярвам, че способността да създаваме качествено, функционално и естетично пространство не би следвало да остава само до нашите проекти, а трябва да намира своето отражение, и в начина, по който изглеждаме. Никога не се бях замислял над това, дали хората не виждат нещо повече, което аз пропускам.

И така до един прекрасен ноемврийски ден, в който случайно застанах пред обектива на Кирил Станоев. Макар да бе прохладен и леко мрачен ден, той бе прекрасен, защото даде старта на така мечтания от моята племенница път. Това беше денят, в който тя трябваше да направи своята първа фотосесия за портфолиото си към модна агенция Alia. Тъй като не познаваше София и все пак изпитваше леко притеснение, ме помоли да отида с нея, а аз без да се замислям приех. Да си част от един такъв специален момент за свой близък е привилегия, която не би могъл никой да откаже. Станахме рано, пихме по едно кафе и с целия набор от дрехи, който тя бе приготвила, се запътихме към студиото. Пристигайки на мястото, попитах фотографа дали мога да остана и да наблюдавам процеса. Той бе така добър да ми позволи. Три часа по-късно те приключиха със снимките и започнахме да събираме багажите. В този миг фотографът се приближи и ме попита: “Ти снимаш ли се професионално? Ела да ти направя два-три кадъра и ще ги пусна на агенцията. Ако те преценят, ще се свържат с теб”.

Животът ми до момента е показал, че няма случайни неща и понякога ни се предлагат възможности, за които дори и не сме си помисляли. Вярвам, че отвори ли се врата не трябва прибързано да я затваряме. По тази причина реших да се съглася да направим тези няколко кадъра.

Месец по-късно получих обаждане от непознат номер. Вдигам. Женски глас, от онези, които носят в звука си сериозност, амбиция, нежност, които са толкова специфични, че приковават вниманието ти за секунди. Това бе букър на Alia Models. Тя каза: “Виждам потенциал в теб. Бих се радвала заедно да го разгърнем и да се впуснем в това приключение”. Обясни ми обстойно за бранша, видовете модели и ангажименти. В края на разговора ни помолих за ден-два, в които да помисля над предложението и да върна обаждане с взетото от мен решение. Затворихме. Oставих телефона на бюрото си и отидох пред огледалото. Взирайки се в отражението си, започнаха ретроспективно да изкачат всички онези коментари, които бях чувал и на които не бях обръщал никакво внимание. Явно тези думи не са били само на база визия, а и емоция, която съм създавал у хората. В главата ми някак ехтеше думата “приключение” и с всяка изминала секунда тя караше душата ми да трепти все по-силно и по-силно. Усмихнах се и се върнах на бюрото си.

Опитите да се концентрирам бяха напразни. В главата ми летяха безброй мисли, а душата ми бе като сцена, на която за дебат бяха поканени всички емоции. Винаги съм вярвал, че допирът до различни видове изкуство ни обогатява и спомага за изграждането на една многопластова образованост, която предоставя по-широк спектър на мисълта. И така, след два часа размисли реших, че макар и неразбиращ в какво се впускам, ще се доверя на съдбата и ще го направя. Натискайки бутона за повикване, дадох зелена светлина на тази приказка, от която вече съм част. Да, приказка, защото като модел имам възможността да влизам в разнообразни роли, да пресъздавам различни емоции и да работя с креативни екипи, с които заедно да реализираме магични фото и видео проекти. Основополагащо, за да имаш успех в тази индустрия, е да бъдеш естествен, както по време на снимачния процес, така и във визията. Ние сме като бялото платно за художника - онзи елемент, който трябва да позволява на различни артисти (фотографи, режисьори, дизайнери и др.) да проявят творчеството си чрез нас, а ние да му вдъхнем живот и презентирайки го, да докоснем аудиторията.

Изненадващо, но факт - визията не е всичко. Да си модел не означава, че единственото, което се изисква от теб е да поддържаш природната си даденост на външния вид. Да си модел изисква дисциплина, работна етика, умение за проучване, анализ над емоциите и поведението на хората, чрез които да надграждаш културата на визуалната си експресия. Моделът трябва да има богата емоционална образованост, нестихващ апетит към нови знания и умения, защото само така може да разгърне слоевете на своя талант.

Извън сериозната част на професията модел, тя има и своята много сладка страна, а именно, възможността да сбъднеш някоя детска мечта. В последния си ангажимент се превъплатих в един от близките приятели на “Дядо Коледа”. Това създаде заряд изключително силен, изстрелващ душата ми в небесата. Още от дете този период от годината ми е любим - добротата, обичта, чистотата в душите на хората, магията от образа на белобрадия старец, който е символ на всеотдайността и топлината. Макар снимачният ден да продължи 12 часа, то повярвайте ми, аз не усетих как изминаха и ето тези емоции са добавената стойност на нашата професия.

За мен архитектурата спомага за по-добрата пространствена мисъл на снимачната площадка, а моделството за по-качествената комуникация с инвеститорите. Тези две необятни и макар различни сфери, се допълват, превръщайки се в идеалните спътници, с които смело вървя по подиума на изкуството “Живот”.

Автор - Пантелей Марински