Здравейте! Казвам се Мая Никифорова и сега ще ви разкажа моята история за пътя ми до моделството, за сбъдването на една моя мечта и за научените поуки.
От малка исках да стана лекар, тъй като баба се занимаваше с медицина и майка ми също. Влечеше ме спорта също заради моето семейство в което баскетбола е бил неизменна част от живота. Следователно и аз тренирах баскетбол. До 15-годишна възраст не е съм мислила, че искам да съм модел. И защо ли? Аз бях едно срамежливо, чувствително момиче със своите недостатъци - крив зъб и счупен нос. Нямах и капчица самочувствие. Виждах в очите на другите хора как аз за тях съм, като грозното патенце. Семейството ми нямаше финансова възможност за “корекция” на моите недостатъците и се бях примирила с тях. След време сложих брекети и бях много щастлива. Един ден майка ми се прибра от работа и ми каза “Показах снимките ти на една моя приятелка и тя ми каза, че има позната, която работи в модна агенция и води школа за модели, каза да им напишеш имейл”. Много се чудих, но пратих имейла.
Върнаха ми отговор и ми казаха да се явя в агенцията им. И така всичко започна. Минах школата им и дойде време за посещението при букър на агенцията. От този ден мога да кажа, че самочувствието ми се смъкна още повече. Отсреща чух думите: “Имаш бейби фейс това не се търси сега”, “Не си достатъчно висока за да работиш добре” (тогава бях 171см); “Трябва да отслабнеш задължително. Сега не ставаш за модел”. Бях в дълга депресия, появиха се проблеми с хормоните, стресово хранене и станах самокритична до болка. Отне ми дълго време да се възстановя. След това обаче исках да снимам и се информирах относно моделството. Започнах да снимам с фотографи, които намирах във фейсбук или инстаграм. Всеки път когато виждах резултатите от фотосесиите започвах да обичам себе си повече и повече. След няколко качени фотосесии идваха предложения от агенции, които искаха да работят с мен не само от България, но и чужбина. Аз не се съгласявах, защото си мислех, че мога отново да преживея същия стрес през който бях преминала. Исках да бъда модел, но не бях готова за това. След време реших, че не искам да бъда в агенция. Затова се отказах от модната си мечта и си намирах снимки в групите.
Но…
След две години получих съобщение в инстаграм от моделка на Alia Models с предложение да прати профила ми на агенцията си. Признавам си тогава спонтанно написах, че съм съгласна, тъй като смятах, че нищо няма да стане. За моя изненада агенцията ми писа. Чух се с Кирилка. Тя ми обясни всичко за кариерата на модела. Предложи ми договор. Отново бях пълна със съмнения. Тогава се замислих: “Отново ми се предлага възможността да работя като модел. Не всеки има тази възможност и най-вече не всеки има качествата да бъде модел. Тази жена е видяла потенциала в мен. Защо да не опитам и този път?”. Така станах част от Alia Models. Кики ме прати на тестови снимки след които тя ми каза: “Момиче ти си родена за това.” Нямате представа как тези думи ми повлияха психически и аз се промених. Имам самочувствие, вярвам в себе си и най-вече заобичах себе си повече от всякога. Имах една мечта, която пазех - исках да отида в Милано не като турист, а като модел работещ с италианска агенция. Три месеца след влизането ми в агенцията Кики сбъдна моята мечта и отидох в Италия като модел. Там видях какво значи да си модел с огромна конкуренция. Почти всеки ден имах кастинги, за които не трябваше да закъснявам. Някои агенции карат моделите до мястото на кастинга, но при мен нямаше и трябваше да се оправям с градския транспорт. Кастингите са на различни места и понякога нямах време дори да спра за 10 минути. В почивните си дни опознавах града. Имахме правила, които трябваше да спазваме, като например вечерния ни час - 21:00, но пък и съгласно тях събота вечер можеше да се позабавляваме до по-късно. В някои дни трябваше да ходя до офиса на агенцията, за да ми следят мерките и да ми правят полароиди.
Да работиш като модел в чужбина има плюсове и минуси. Към плюсовете ще сложа това, че се запознах с много моделки от целия свят и с всяка една си разказвахме истории свързани с моделството или живота ни. Също така разгледах красивия град Милано, научих по-добре английски и ми повлия добре това да съм далеч от дома и да се оправям сама. Но не всичко вървеше по мед и масло. Минус за мен беше голямата конкуренция. Както казах бях самокритична до болка и това се отключи отново там. Хранех се много по-малко отколкото се хранех в България, защото исках да бъда слаба, колкото другите момичета, тъй като в Милано 98% от моделките са много слаби и благодарение на това работят. Един ден по време на ангажимент ми прималя и подозирах, че е заради малкото количество храна. Прибрах се в България, отидох на лекар и разбрах, че имам анемия и доктора ми каза, че ако продължа да се ограничавам може да ми спре месечният цикъл. Така се върнах в теглото в което бях преди да замина, защото здравето е на първо място. Повечето хора си мислят, че да си модел е лесно - просто обличаш дрехи и се снимаш. Малко хора знаят, че и 2 см в ханша са от голямо значение. Не си позволяваме консумацията на вредна храна всеки ден. Винаги трябва да предаваме емоция на снимки и да се усмихваме дори и да сме изтощени. Трябва да сме много търпеливи, а в чужбина се налага да живеем с други модели в един апартамент дори да не харесваме някой. За да си модел не трябва само да имаш само визия, но и умения. Поуките, които си извадих от пътя ми до тук са:
„Обичай себе си повече от всичко”.
„Изграждането на увереност е това, което помага да преминеш през всичко”.
„Моделството е умение, което постоянно трябва да се надгражда”.
„Моделството е пълно с възможности - възможност да видиш света и да откриеш себе си. Появи ли се тази възможност трябва да я грабнеш, защото не всеки може”.
“Всичко зависи от това колко го искаш и дали си готов да дадеш всичко от себе си”.
“Ако имаш съмнения в себе си и в своите възможност, върни се назад във времето и виж от къде тръгна и колко далеч стигна”.
Автор - Мая Никифорова
.jpg)
