Приказките в повечето случаи са предназначени за деца, но моята е предназначена за тийнейджърите и младото поколение. Много от тях започват с “Имало едно време…”. Моята обаче е малко по-различна, защото тя е “Аз исках, аз намерих начин, аз успях!”. Може би, когато човек е малък не осъзнава точно какво иска, но когато прави това, което е пожелал искрено, то се превръща не само в негова професия, но и страст, която му дава сили да продължи. Реших да ви разкажа за моят път, за да докажа, че няма невъзможни неща! Не желая да ви губя повече времето в празни приказки, затова нека караме по-същество.
Казвам се Елена Данова и съм родом от малкото и китно градче Кричим, което е разположено в югозападната част на Област Пловдив или в така наречената Северна родопска яка.
Всичко за мен започна в началото на 2020 година. Тогава все още в неведение, но със силно желание потърсих възможност да стана модел. Причината за това мое желание беше неясна, но знаех само едно - това искаше сърцето ми! Спомням си, че го споделих с наши познати, които ненадейно се оказаха в близък контакт със собственика на модна агенция “ALIA”. Важно е да поясня, че до тогава си мислех, че, “за да бъдеш модел, трябват много връзки”. Сигурна съм, че много хора разсъждават като мен. Сега обаче смело мога да заявя, че това не е така. Всичко което трябва да направиш е просто да потърсиш в интернет “модни агенции” и да кандидатстваш. Така и аз установих връзка със сегашният си букър (агент). Единствените неща, които са необходими за кандидатстване освен желанието и дарбата, са мерките ви, както и няколко снимки (поларид) в близък и далечен план.
След като бях одобрена, последваха множество тестови кадри, които с времето се превърнаха в платени и работни ангажименти. Благодарение на вече изграденото ми донякъде портфолио получих следващата си покана за участие, а именно в небезизвестния конкурс за красота - “Царица Роза”. Като момиче с корени от този град, за мен беше чест и удоволствие да видя от близо и да се запозная с всичко, което се случва по време на конкурсите. Така моята приказката започна, а главна героиня в нея е едно младо момиче от малко градче.
Конкурсът “Царица Роза” се провежда ежегодно в Карлово, под патронажа на Община Карлово, където през 1948 година се създава фабриката “Българска Роза” и известните на всички ни, розово масло, абсолю (концентриран екстракт от цвета на розата), етерични масла и конкретери (екстракция на свеж, незапарен цвят от българска маслодайна роза). Всяко момиче, което е родом от тази област има възможността да се изяви, по начина, по който го направих аз. Искам да вметна, че няма ситуация, в която конкурс да бъде “нагласен”. Всяка една дама има шанса да спечели конкурс, стига да го иска силно. Тук няма място за завист, печели тази участничка, която има най-голяма дарба и работи усилено, за да покаже най-доброто от себе си. Ако някой ми го докаже и разбира се го покрие със сериозни доказателства, то бих го приела. И нека все пак не забравяме за известната басня на Лафонтен, в която лисицата видяла зряло грозде и ѝ се приискало да си хапне от него – но понеже нямало как да го достигне, в крайна сметка високомерно заявила: „Гроздето е много кисело... “Не заслужава вниманието ми.” Изразът “Гроздето е кисело”- в много случаи се използва иронично, защото желаем да омаловажим дадена ситуация. В други случаи се използва от човек, който не може да го постигне или тайничко се надява на това.
В този ред на мисли е нужно да поясня, че без значение от какъв ранг е конкурса, всяка една участничка трябва да си даде сметката, че зад всичките тези конкурси има подготовка, която е повече от задължителна. Препоръчвам на всички момичета, които имат желанието да се явят на подобен вид събития да практикуват походката си на висок ток. Освен походката има и много други съпътстващи фактори, като дикция и правилно структуриране на изречение, като не е желателно да имате силно изразен диалект. Все пак под една красива обвивка би следвало да има една привлекателна и изискана същност. Лично аз заложих на моите дарби и успехи - пеене, което уча от малка, висшето ми образование - специалност Връзки с обществеността в Софийски университет, езиците и не на последно място физическата подготовка. Ето тази упоритост ми помогна да поставя короната на “Царица Роза”.
Спечелвайки конкурса, аз получих множество медийни изяви, които още повече помогнаха на работата ми като модел. Следващата врата, която се отвори за мен, бе селектирането ми в конкурса ”Miss UNIVERSE BULGARIA” 2021, като това директно ме изстреля към световния конкурс “Miss UNIVERSE” 2021”. Така аз поех тежката задача да представя България на световна сцена в Израел. Този път подготовката беше още по-тежка, защото освен всички медийни изяви, аз трябваше да посещавам допълнителни уроци по народни танци, за да представя родината си облечена с традиционна носия. Упорити физически тренировки с много кадрио упражнения, съчетани със здравословна почасова диета, които бяха част от ежедневието ми. Явяването ми на конкурса, беше свързано със задължително сваляне на килограми, тъй като има тур по бански, на който исках да се представя блестящо. Ежеседмично подобрявах моята лингвистична компетентност с езиково обучение по английски и български език. Всичко това го съчетах с университета и личните ми ангажименти. Честно мога да призная, че трудно спях от напрежение, но и от вълнение, поради факта, че ми се отдава такава възможност.
В конкурса взеха участие 90 момичета от различни държави, коя от коя по-хубава. Признавам ви, има много красиви момичета по света! Това, което ми направи силно впечатление, е че момичетата бяха много образовани, обучени на сценично поведение, подплатено с много високо или перфектно ниво на английски. Може би сте чували, че има държави, които подготвят момичетата си за конкурси от деца. Точно тук, аз се обедих, че това е така. Всички те пристигат с големи антуражи и екипите си от минимум десет човека, които се грижат за това, как да изглеждат, какво да говорят, как да се държат и т.н. Тренировките за конкурса продължиха двадесет дни, като организацията беше повече от желязна. Тази стриктна организация беше благодарение на специални екипи, които се погрижиха всичко да става на време и да е на световно ниво.
Нещото, което винаги ще остане в сърцето ми, е срещата ми с Адриана Лима. Макар и за краткото, тя разкри много тайни и разби много митове за моделите. Тази Бразилска дива ни разказа, как навремето тя също е била участничка в конкурса, но не е била победител. Въпреки това, тя намира начин да се реализира в сферата, която е избрала. Ето това ми даде още повече сила да се боря и да не се отказвам от мечтите си. Все пак, „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Запомни, щастието не зависи от това кой си или какво имаш, зависи единствено и само от това за какво мечтаеш."- Антоан дьо Сент Екзюпери
Макар и да не спечелих титлата “Miss Universe”, аз научих много, което със сигурност ще ми помогне за бъдещата ми реализация.
Тук е мястото да благодаря на хората, които бяха до мен през цялото това време и които ме подкрепяха непрестанно. Първо, разбира се, благодарностите отиват към моето семейство, което наравно с мен плака и се смя. Огромни адмирации и към организаторката на конкурса “Miss UNIVERSE BULGARIA” 2021- Венета Кръстева, управителката на модна агенция “ALIA” - Кирилка Христова и Костадин Кръстев - Коко за прекрасните кадри, които ме представиха блестящо, дизайнерът Стоян Радичев - за прекрасните рокли, сътворени с много любов, община Кричим и Народно читалище ,,Просвета”- гр. Перущица.
Благодаря и на всички Вас за безрезервната подкрепата и затова,че бяхте до мен през цялото време!
Автор: Елена Данова
Модел: Елена Данова @aliamodelsagency
Фотоси: личен архив Елена Данова, Лора Славова и Костадин Кръстев Коко
.jpg)